Плевен – град с богато и съхранено културно и историческо наследство, което датира още от края на петото хилядолетие преди новата ера. Многобройните археологически находки свидетелстват за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. По време на османското владичество Плевен запазва българския си облик, благодарение на построените църкви, училища, мостове и обществени сгради. През 1825 година тук отваря врати първото светско училище, а 15 години по-късно и първото девическо училище в България. През 1865 година се полагат основите на болничното дело, когато Мидхад Паша изгражда първата болница с 40 легла. В средата на 90-те години на 20-ти век плевенската болница се превръща в най-голямото лечебно диагностично заведение в страната. Голямата леглова база, квалификацията на лекарите и профилираните клинични звена, създадени през годините в болницата, създават предпоставка за откриването на медицински факултет в Плевен. Създадената специализирана и профилирана медицинска дейност с 40 отделения и 13 сектори е основа за формирането на бъдещите катедри. За първи декан е назначен проф. д-р Недко Кючуков. На 1 март 1974 г. е създадена първата катедра по неврология и неврохирургия, а през есента на същата година започват редовните учебни занятия. Следващите пет години се разкриват още 24 катедри, 14 от които клинични. Развитието на медицински факултет в Плевен през първите години от неговото съществуване се очертава от три главни направления – учебно-преподавателска, лечебно-диагностична и научно-изследователска дейност.
Подготовката за изграждане на медицински факултет в Плевен датира от началото на 1974 година. На първи февруари същата година проф. Кючуков е назначен за първият декан на факултета, който тогава е в стуктурата на МА-София, а след преименуването на факултета във Висш медицински институт през 1979 година - за негов ректор. Приоритетите в дейността му са създаване на материална база на Медицинския институт, кадрово окомплектоване на катедрите, осигуряване на клинична база за провеждане на практическите занятия по клиничните дисциплини и създаване на условия за развитие на научно-изследователската дейност. Под умелото ръководство на ректора и с усилията и ентусиазма на първите преподаватели през учебната 1974/1975 година започва занятия първият випуск от 250 студенти на висшето училище. Построява се също студентско общежитие с 250 легла, а с труда на преподавателите и студентите – модерна спортна зала и четири лекционни аудитории.
Вторият етап от развитието на Медицинския факултет в Плевен започва на 1 януари 1979 година, когато с решение на Министерски съвет той прераства във Висш медицински институт като се интегрира с Първостепенна окръжна болница. По този начин се създават по-добри условия за лечебно-диагностична и учебна работа. Ръководството на отделенията се поема от ръководителите на катедрите по клиничните дисциплини. Създава се единно счетоводство и ръководство на административно-стопанската дейност. На 5 септември 1980 година е първата промоция на дипломираните лекари от първия випуск на института. В продължение на повече от дванайсет години – до 1986 г., проф. Кючуков посвещава всичките си сили на бързото изграждане и укрепване на Медицински институт в Плевен.
През следващите години историята на университета се бележи от първенство и новаторство. При управлението на проф. д-р Никола Мумджиев се подобрява базата, пребазира се изотопния център и Медицински колеж, осигурява се качествено, съвременно обучение на студенти и специализанти, разширяват се болничните бази и се оборудват със съвременна апаратура.
Началото на демократичните промени през 1989 година съвпада с управлението на проф. д-р Марин Ганчев, който през следващите четири години организира изграждането на втора клинична база, създава катедра по Ортопедия и Травматология, оборудва Висшия медицински институт с модерна апаратура и скенер, закупува съвременен компютърен томограф – цяло тяло, обособява се център по кръвопреливане. Проф. Ганчев инициира създаването и е първият председател на Съвета на ректорите на висшите медицински институти в България.
Първенство и новаторство – две тенденции, които важат в най-пълна степен за доц. д-р Кунчо Игнатов, благодарение на когото през 1997 година висшето училище е първото, което въвежда обучение по медицина изцяло на английски език. Към днешна дата в англоезичен курс по медицина в университета се обучават над 1000 чуждестранни студенти от 45 държави. Първи в страната създава катедра по обща медицина като програмата за обучение се приема като общонационална. За първи път се въвежда системата за проблемно-базирано обучение и европейска система за трансфер на кредити с възможност за студентска и преподавателска мобилност в рамките на международните програми „Сократ“, „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“.
След десетилетия на нововъведения за плевенското медицинско училище следва нов исторически етап от неговото развитие – преобразуването му в Медицински университет през 2004 г. Събитието съвпада с първата година от управлението на проф. д-р Григор Горчев и става възможно след сформирането на втори факултет „Обществено здраве“. Основател и дългогодишен декан е доц. д-р Гена Грънчарова. Даден е мощен тласък на конституирането на съвременна университетска структура, която се доизгражда със създаването на трети факултет „Здравни грижи“ през 2008 г., с първи декан проф. д-р Димитър Стойков. Факт, който поставя Плевенската Алма Матер на заслужено високо място на картата на медицинското образование у нас. Място, което вече заема лидерски позиции след въвеждането за първи път в страната и в Европа през същата година на нов тип хирургия в клиничната практика – робот-асистирана хирургия с пионер проф. д-р Григор Горчев.
По време на управлението на проф. д-р Григор Горчев, ректор на МУ-Плевен от 2004 до 2013 година, през м. юни 2007 г. е разкрит уникален за Източна Европа и на Балканския полуостров Телекомуникационен ендоскопски център с експериментална операционна зала и виртуална зала с тренажори. Центърът е оборудван с високотехнологична апаратура, която е най-модерната в сферата на ендоскопската хирургия. Изградени са две учебни амфитеатрални зали с аудиовизуална конферентна мрежа за връзка извън страната. Системата позволява постоянна връзка между хирурга по време на хирургическата интервенция, конферентните и операционните зали, както и центровете за диагностика и терапия в страната и чужбина. Всичко това дава уникална възможност на студенти, докторанти и специализанти за обучение с авангардна апаратура. Във фоайето на Телекомуникационния ендоскопски център е разположена уникалната и единствена по рода си Експозиция „История на минимално инвазивната хирургия“, в центъра на която е изложена миниатюра на роботизираната система Da Vinci. Реализирането на експозицията е посветено на отбелязването на четири важни годишнини: 25 години от първата минимално инвазивна операция, осъществена в гр. Плевен през м. март 1993 г.; 10 години от откриването на първия в Югоизточна Европа Телекомуникационен ендоскопски център ТЕЛЕЦ към МУ-Плевен през м. юни 2007 г.; 10 години от въвеждането за първи път на роботизираната хирургия в Югоизточна Европа и в България от екипа на проф. д-р Григор Горчев, д.м.н. през м. януари 2008 г. и 5 години от въвеждането за първи път на понятието „хирургия без скалпел“ чрез лечение на солидни тумори с апарат за високо интензивен фокусиран ултразвук (ХАЙФУ) в България и Югоизточна Европа през м. декември 2012 г.
От 2013 година до 2021 година ректор на МУ-Плевен е проф. д-р Славчо Томов. По време на неговото ръководство бе направена първата копка на нова образователна структура, което доказва за пореден път, че Плевенският медицински университет е пионер в полагането на основи и в съграждането на нови хоризонти за своето бъдеще. 2014-та година е знакова за висшето училище в Плевен с откриването на четвърти факултет по фармация. Факултетът по Фармация е разкрит с Решение на Народното събрание от 30 март 2016 г. в структурата на Медицински университет – Плевен. Първият декан на Факултет „Фармация“ е проф. Тони Веков. МУ-Плевен стартира с първия прием от 30 студенти по държавна поръчка за специалност „Фармация“ от академичната 2016/2017 година.
Понастоящем висшето училище има стабилна структура от четири факултета – Факултет „Медицина”, Факултет „Обществено здраве”, Факултет „Здравни грижи” и новоразкрития Факултет „Фармация“. Медицинският колеж и Департаментът за езиково и специализирано обучение също са основни звена в структурата на висшето училище. Най-младото звено е Научноизследователският институт. Университетът провежда обучение в 14 специалности, по 4 магистърски и 10 бакалавърски програми в 4 професионални направления – медицина, фармация, здравни грижи и обществено здраве.
